Innovatoria Print

На практика, образуването на различни цветове става, въз основа бързата смяна на отраженията на цветовете. Като пример можем да посочим, диска на пумпала – при бързото въртене на диска цветовете за човешкото око се сумират, благодарение на явлението “инерционност на зрението”, вследствие, на което виждаме много повече цветове отколкото всъщност има на диска.

Пространственото смесване е разновидност на адитивния способ. Основава се на това, че окото не различава много близко рaзположени, достатъчно малки обекти, а ги възприема като едно цяло. И в случай, че въпросните обекти са разноцветни, то за окото те представляват един, с цвят равен, по сумата от цветовете на отделните обекти. Като пример можем да посочим песъчинките – гледани от достатъчно далечно разстояние, ние виждаме един единствен, обобщен цвят.

При метода на смесването, новият цвят се получава при налагaнето на цветовите слоеве, един върху друг. За основа, тук се използват жълт (Y), небесносин (C) и пурпурен (M). Този синтез се наблюдава, при осветяване с бяла светлина на цветен отпечатък. Светлината попада на цветния участък, като част от нея се поглъща от цветния слой, а останалата част, онази която се отразява, се рeгистрира от окото на наблюдателя.

При адитивният синтез, изменението на цвета се дължи на изменение в съотношението и интензивността на основните отражения, докато при метода на смесването – от дебелината на слоевете или от концентрацията на цветовете в тях. Поради тази причина, покрай въвеждането на понятията,първични цветове и отражения се въвежда и понятие за тяхното количествено измерение, а именно, адитивни и субтрактивни координати на цветовете.

Третият вид синтез на цветовете, който ще се спрем е автотипния или т.нар. растерен. Автотипният синтез на цветовете се основава на смесването на малки, невидими за невъоръжено око разноцветни растерни елементи. Той може да бъде едно-, дву-, три–, чети– или многоцветен, но принципът остава един и същ. Затова, за изясняване на принципа, нека разгледаме трицветен. При трицветния автотипен синтез, върху листа хартия последователно се нанасят слой циан, магента и жълто. Да допуснем, че първо се печата жълтия цвят. При печата на магентата след това, се запълват не само белите пространства, останали след печата на жълтия цвят, но и се наслагват растерни елементи от магентата, върху жълтия цвят, получавайки се двуцветие. В случая, полученото двуцветие е с червен цвят. При налагането на третия цвят - синият, се образуват нови двуцветни участъци от синьо и зелено, но също и трецветни образуващи черен цвят.

Автотипният синтез намира основно приложени в полиграфията. Той комбинира елементи, както от адитивния, така и от субтрактивния синтез. Тук, цветните полутонови изображения се получават, благодарение на разноцветни растерни елементи, различни по размер, честота на разпределение и форма.